Родопите са едно от местата, където се е зародила европейската
цивилизация. Първите знаци за наличие на хора са от късен период на епохата
20 -15 000 пр.н.е. Хората от Родопите са намирали подслон в пещерите в този
край, по времето на енеолита. В Ягодинската и Хармийската пещера и в
Триградското ждрело са открити следи от човешко присъствие. В Родопите, през две хилядната година пр.н.е. е положено
началото на тракийската цивилизация.
Намерени са цели селища, крепости, светилища и некрополи.
Обгърнато от загадъчни поверия и
легенди, в родопската планина се крие прочутото от древността светилище на бог
Дионис. Предполага се, че тук е и родното място на тракийският певец и музикант
Орфей, който според легендите умеел и да лекува. В гръцката митология той е една
от основните фигури:
"Познай
себе си и ти ще познаеш Вселената и Боговете!"
"Земята може да се завладее с лира, а не с меч!"
Орфей
"Земята може да се завладее с лира, а не с меч!"
Орфей
Според проучванията Орфей е историческа личност, живял е през XIII
в.пр.н.е. Роден е и е отраснал край с.Гала, под връх Перелик, където се твърди,
че се намира светилището на Дионис. След траките по тези земи се разполагат
римляните. Но местното население вдигало много въстания и накарали римските
нашественици да се чувстват като "като върху застинал вулкан".
Археологическите паметници от
времето на римското владичество по тези земи са многочислени. И до ден днешен в този край има развалини от
римските друмища между селищата по Егейско море и Горнотракийската низина -
край с. Гела, Чаирските езера, хижа Персенк, и др. По- късно, през VII век тук
се настаняват славяните, а след това в западните части на Родопите се
установяват прабългарските племена на вожд Кубер. Стечение на времето траките
усвояват езика на славяните, които от
своя страна приемат много от обичаите и културата им. Няколко века преди
официалното покръстване на България през 865г. в централните Родопи се
утвърждава християнството. По тези земи
са и първите мисионери, който са изографисали икона с образа на Орфей, с целта
да покръстят буйните "звероподобни беси". Езичниците много време не
се отказвали от своите светилища. Буйното племе „беси” приело християнството
чак през 514г.За средновековието са характерни дългите феодални междуособици.
Край с.Широка лъка могат да се намерят останки от крепостите през II-рото
Българско царство. До с. Гела се намира Крепостта "Градището", която
е от времето на деспот Слав. На връх
Турлата (1822 м) се намира едноименната
крепост, а в подножието му е с.Стикъл. На връх Врача, който се намира на 1 км
югозападно от Превала и на няколко километра югоизточно от с.Стойките , също
има старинна крепост.
Турското завоевание през 1345г.
слага началото на най-страшното време от историята на Родопите и на Балканският
полуостров, векове на робуване и ограбване на народа.Унищожени и съсипани са
много културни паметници и храмове, опожарени са манастири и цели селища,
извършено е посегателство над вярата и живота на местните жители. При турското
нашествие в Родопите през XVI-XVII в. загива Гордю войвода, при покоряването на Беденската крепост . По-
късно падат и крепостите при с.Широка лъка. Падат Турла-та , Градището и
Манастира. След дълга защита българите започват биейки се да се оттеглят
към местността Кокалица, където и до
днес има останки от български и турски тела. Там е последната битка преди да
падне второто Бългорско царство. В родопският край са и най- безмилостните
помохамеданчвания на българи. Българското население дори в тези трудни времена
успява да запази своите гордост и култура. Много от българските християни
успяват да запазят и религиозните си вярвания. Поради турската жестокост тук се
зараждат и хайдутите – българските защитници. Известен със своята справедливост
е Капитан Петко войвода, който защитавал и българи и турци от неправдите.
Според Берлинският договор Родопите попадат в границите на Османската империя, но
не престават да се борят дори след освобождението на България 1878г. Родопчани
напълно придобиват независимостта си след Балканската война 1912г и официално
тези земи стават част от България. По тези места има многобройни паметници на
герой от Балканската и Втората световна война. По време на комунизма рез 1944г
родопският край се обезлюдява поради политиката на индустриализация на
държавата. Безброй са селцата и махалите останали с малко жители, но въпреки
това хората са успели да запазят своите уникални култура, бит , обичаи и
традиции.